Всеки път е едно и също. Повтарят се насилието, неадекватната реакция

Средата ни продължава да създава насилници. Защо?

Всеки път е едно и също. Повтарят се насилието, неадекватната реакция на институциите, коментарите от вида " а какво ще кажете за насилието над мъже? " и полемиките дали дамата си го е " заслужила ". Споделянето на фрагменти от " Невеста Нена " на Елин Пелин, възмущението в обществените мрежи и материалите по тематиката - също. Казали сме си всичко: какви закони трябват, какви са предупредителните знаци, къде може да се потърси помощ. И след някакво време отново става същото. Кое ни пречи да излезем от порочния кръг?

Проблемът е международен, само че в България е изключително тежък

Макар че мъжете съставляват по-голяма част от жертвите на всевъзможни убийства, за дамите е най-вероятно да бъдат убити в дома си, най-често от своите сътрудници и близки. По данни на Организация на обединените нации едвам 18% от жертвите на убийства от интимни сътрудници са мъже по отношение на потресаващите 82%, които са дами - и това са стойности отпреди пандемията. Затова и приказваме за закононарушения, учредени на пола и принуждение над дами.

Проблемът не е единствено български. Най-тежка е обстановката в Близкия Изток и Северна Африка, а съгласно разнообразни данни случаите в Северна Америка надвишават тези в Европа. 122 дами са убити от сътрудниците си във Франция през 2021 година, а 85% от жертвите на принуждение във френските двойки са дами. Според изследвания към 10 милиона души в Съединени американски щати са наранени от някаква форма на домашно принуждение.

Разликата е, че Франция и Съединени американски щати събират публични данни, в това число за жертвите мъже, вършат тактики за предварителна защита и реагиране, основават мрежа от запаси. В България страната отсъства, а тези функционалности се извършват ненапълно от Неправителствени организации бранша. Разследване на " ОффНюз " от 2022 година демонстрира, че институциите си трансферират отговорност даже когато става въпрос за отчитане на делата за домашно принуждение - над 3000 годишно, половината от които се приключват.

Действия " на парче " не вземат решение нищо

Съвсем неотдавна Народното събрание одобри на второ четене измененията в Закона за отбрана от домашното принуждение. Дали думите, пък даже и записани в закон, ще се трансфорат в дейности - предстои да забележим.

Именно сухотата и формалността, с която е било подходено към случая, стана причина за мощно публично неодобрение. То докара до назначението на повторна експертиза и наново задържане на причинителя. Това е следващ случай, в който публичен напън трансформира първичната траектория на институциите - процес, който може да се преглежда като естествен и либерален, само че и като рисков казус, тъй като в последна сметка институциите би трябвало да раздават правораздаване, а не тълпата.

Както Българска социалистическа партия, по този начин и " Възраждане " системно обвързват законодателството за отбрана на дами и жертви на домашно принуждение с " джендър идеология " и други пропагандни претекстове, част от културните войни. И тук стигаме до най-важният въпрос, който остава отвън законодателните промени и възмущението: какво вършим със средата, която продължава да основава насилници?

Кога един човек става принудител

Обществото ни играе основна роля за превръщането на един човек в принудител. Според специалисти това по какъв начин възприемаме обществения пол играе значима роля за динамичността при домашното принуждение. Социалният пол са функционалностите, които приписваме на мъжете и дамите като общество, да вземем за пример че един мъж би трябвало да " води ", а една жена да бъде наложително " грижовна " или да го " следва ". " Мачизмът " и издигането на агресивното, доминантно държание измежду мъжете напълно естествено води до справяне на проблемите с експанзия и доминиране. Включително и вкъщи.

Из обществените мрежи се завъртяха фотоси на причинителя, който се вписва в стандартен облик, постоянно срещан измежду българските млади мъже. Целта тук не е резюме, а да кажем, че у нас като цяло няма тактика за проучване на модерни социокултурни явления като неонацизма, крайния национализъм или хулиганската просвета, нито ответни ограничения в образованието и здравните грижи. Към това се прибавя и патриархалното завещание на българската просвета, което остава неизговорено и непреработено.

Разбирането, че в една връзка мъжът би трябвало да господства над дамата, също проправя път към принуждение.Снимка: Alexandar Detev/DW

Други фактори, формиращи динамичност на принуждение, включват облиците на мъжете и дамите в медиите, постоянно затвърждаващи горните стандарти. Социалният напън - например дали приятелите ще сметнат, че не си задоволително " мъж ", или си " под чехъл ", в случай че уважаваш и слушаш половинката си - както и неналичието на съответни наказания за нападателно държание, в това число вандализъм и дребни прояви на безчинство, също способстват за затвърждаване на насилническо държание.

Освен културната среда и слабото използване на закона, има и психически фактори, които подтикват един човек към принуждение: проблеми с контрола на гнева, ниското самочувствие, комплекси за непълноценност, личностни разстройства, корист с алкохол и дрога, както и заучено в фамилията държание. Същевременно в българското общество психическата терапия остава безценен разкош или табу, какъвто разкош са и изолираните начинания за образование по така наречен прочувствена просветеност в учебно заведение, като тези на организации като " Заедно в час ". Мислене и визия в тази посока няма. " Шамаросването " и възпитанието посредством прилагателни са обикновено възприемани от обществото. Всичко това няма по какъв начин да не създава принуждение и с каквито и закони да го глобяваме - постоянно е прекомерно късно за жертвите.

Агресията е на всички места

В обществените мержи нарастват апелите за правдивост - със закани, прилагателни, в това число през шерването на фотосите на причинителя. От друга страна, мненията какво може да направи една жена, с цел да " заслужи " подобен садизъм, както и медийните спекулации по тематиката, показват, че за огромна част от българите насилието има съображение, то не е неприемлива реакция в междучовешки връзки.

Агресията в това време се трансформира в норма от парламентарната естрада и политическия живот, която включва и апели за елиминиране на политическите съперници. Тя завладява и обществото - от антисемитизъм, през принудително заплашване на малцинствени групи и побои над хора с друга полова ориентировка.

Проявленията на културата на експанзията са на всички места - от това, което намираме за смешно, през общуването ни едни с други до метода, по който възпитаваме децата си. Жените са единствено най-очевидната жертва. И до момента в който не променим тази българска просвета на експанзия, те ще бъдат измъчвани и ще умират. А ние ще се раняваме с думи, със закани и с плесници. Обречени да се трансформираме в черна статистика.

***

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.

***